Деян Статулов планира да продължи изследванията си върху социалистическия период в българското игрално кино с трета книга, в която ще разгледа разпространението на филмите и техния живот, включително фестивален, през тези години. Това съобщи авторът по време на представянето на своята втора монография „(Пре)поръчани филми. Пропагандни практики в българското игрално кино (1944 – 1989)“ в рамките на фестивала „Златна роза“ във Варна. 

По думите на автора, който е главен асистент в Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките (БАН), новото му заглавие е естествено продължение на предишната му книга „(Не)възможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948–1989)”, която бе представена на миналогодишното издание на „Златна роза“. Те излизат толкова скоро, защото, когато работех върху архивите свързани с цензурираните филми, виждах и другата гледна точка на препоръчаните филми. Идеята ми беше да покажа двете страни на една монета. Беше ми изключително интересно да узная как са поръчвани филми, как е функционирала тази система на пропаганда в българското кино, каза авторът на представянето. 

„В крайна сметка и двете книги са свързани с това как моето поколение се опитва да осмисля това време. Човек се занимава с травмите си от миналото, а моите са „Междузвездни войни“ и комунистическата идеология“, каза Статулов и уточни, че не е ползвал в материала си лични разкази на свидетели, защото с годините спомените стават избирателни, а документите не могат да лъжат. 

Според артистичния директор на „Златна роза“ Александър Донев, който води срещата, книгата е концентрирана предимно върху пропагандната машина, а не толкова върху конкретни филмови образци, въпреки че има няколко ключови заглавия, присъстващи не с критически анализ, а с данни за предназначението им. Това са на първо място заглавията от програмата за отбелязването на 1300 години на българската държава, за която са приложени много неизвестни документи, показващи, че е мислена още от 60-те години, посочи Донев. Присъстват още „Време разделно“, както и идеята за филм около случая Сергей Антонов, който не е реализиран. 

„Съдържанието говори за процеси и институции, които ги осъществяват, за структурирането на пропагандата и начините за реализация в индустрията, не само като производство, но и в разпространението, което създава кръвоносната система, по която тече отровата на пропагандата“, каза още Донев. Той посочи, че хората, които изграждат машината в първите години на комунистическата власт, са работили по модела на СССР през 30-те години. 

По думите на редактора на книгата Петя Александрова ценното на гледната точка на Статулов е чистата дистанция и стремеж към обективност, тъй като той е от поколение, което не е живяло в социализма и не го обагря със своите мемоари. Тя подчерта, че той си служи само с документи и не прави естетически оценки на филмите. Изследването му има специално място в разглеждането на цялото кино от социалистическия период, смята тя. Ингеборг Братоева, която е редактор на първата книга на Статулов, посочи, че за десет години работа в архивите, той е натрупал материал за още много издания, посветени на социалното инженерство в българското кино. 

Преподавателят Иво Драганов изрази висока оценка за прецизността на автора добре да подреди фактологията и да направи анализ на огромните ресурси, хвърлени от тоталитарната машина за пропаганда. Той изрази мнение, че властта е имала тотален контрол в киното чрез верни хора, поставени на отговорни позиции, които не са разбирали от кино, но са вземали решенията и са упражнявали контрол. Драганов даде примери за къртовски безсмислен пропаганден труд, в който е участвал при заснемането на филми като „Ударът“, „Бой последен“, „Борис I”, в които месеци наред снимки не е имало почивен ден за екипите. Той изрази опасение, че в наше време пропагандата е превърната в индустрия от социалните мрежи и „троловете“.